ПИТАЙ СЪРЦЕТО

ЗА КНИГАТА

Обикновено в книгите се посочва само един от пътищата към себепознанието, към благополучието и към просперитета. Вече имаме щастието и късмета да държим в ръцете си „Питай сърцето” – една малка книжка, която събира всички простички истини и проследява отъпканите пътеки по пътя към любовта към самия себе си, към щастието и успеха. Посланието на автора е „Колкото по-рано се научиш да обичаш себе си, толкова по-бързо ще промениш живота си.”

Освен темата за обичта към себе си, „Питай сърцето” засяга още много екзистенциални въпроси: за благодарността и осъзнатостта като ключ към наслаждението на живота. Чрез личната си житейска история, авторът Андрей Николов ще провокира дълбок размисъл за нашите собствени убеждения и нагласата, с която посрещаме всеки нов ден.

В това четиво струи светлината, която ще огрее човешкия личен път към усещането за свързаност с Бога. С помощта на мъдри притчи и истории от личния си опит, авторът засяга въпроса за смисъла на живота, дори в трудностите, пред които сме изправени. Усвоявайки уроците страховете и приемайки предназначението на болката, сърцето ще съумее да познае причинността на събитията в нашия живот и да заобича настоящето. Защото настоящето, независимо от това, което в момента преживяваме, е неповторимо чудо на Твореца.

Сърцето ви пази ключа към щастието. А вие само трябва да го попитате..

КРАСОТАТА ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ

Все пак, защо е толкова важно да се научиш да се обичаш? Много е просто – защото не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Когато твоята чаша е празна, не можеш да напълниш чашата на другия. Липсата на любов е най-страшната жажда в живота. Не можеш да прекарваш качествено време с друг човек, докато не се научиш да се наслаждаваш на собствената си компания.

Ако не си осъзнал колко си ценен точно такъв, какъвто си, то ти непрестанно ще търсиш външно одобрение от другите. Ще правиш и ще казваш неща „уж” от любов, но всъщност ще ги правиш от несигурност и отчаяна нужда да се харесаш.

БЛАГОДАРНОСТТА – НАЧИН НА ЖИВОТ

Всеки ден, когато се събудя, започвам с благодарности на глас или на ум, шепнейки: „Слава на тебе, Господи, че се събудих, дишам, виждам, чувам, говоря и ходя. Благодаря Ти, че ми предстои един прекрасен ден“. Когато си мия зъбите, благодаря за чистата вода. Невероятно е, когато отидеш до мивката, просто завъртиш кранчето и започне да се излива топла или студена вода, колкото искаш. Спомни си за нещастните хора в бомбоубежищата по време на най-големия кошмар – войната. Бъди изобретателен за нещата, за които може да си благодарен. Спри да мърмориш и недоволстваш, а отвори очите си, за да виждаш всичките си възможности, и тогава ще успееш да се префокусираш и да промениш нагласата си. Усети вкуса на живота, разбери защо го виждаш сив и скучен. Глух ли си за чуруликането на птиците или чуваш само досадния шум от крана на съседите?

ПРОШКАТА - ДАР КЪМ САМИТЕ НАС

Питаме се: Как да си простя? Понякога разбираме, че най-много сме съгрешили към себе си. Човешко е да се греши, но именно грешките са тези, които ни учат най-добре и ни карат да се изправим, след като сме паднали, и да съберем сили да продължим напред. Ние не олицетворяваме своите грешки, а и те са част от миналото. Ако се замислим, всички деца правят грешки, но ние не им се сърдим. На децата винаги прощаваме. Защо тогава се сърдим на себе си и се наказваме толкова много за твоите грешки? Нали в очите и сърцето на Бог сме все още деца, които се учат. Учителят Дънов казва, че Животът е Училище, а не Чистилище или Ад. И пак стигаме до мъдростта на българския народ, за когото учението на децата е висша ценност и за нея са давали мило и драго, отделяли са залъка от устата си. Дали тази ценност ще се съхрани и занапред в бъдещите поколения?

СТРАХОВЕТЕ НИ СА НАШИТЕ УРОЦИ

Страхът е част от нашия критичен ум и неговата основна функция е да ни запази живи. Страхът и инстинктът за самосъхранение се активират тогава, когато пред нас има физическа опасност. Това е като да се разхождаш в гората и да срещнеш мечка, да решиш да промениш посоката си и бързо-бързо да се отдалечиш от нея. Може да определим този тип страх като първичен, активиран от инстинкта ни за самосъхранение, смислен, с цел да се опазим живи и здрави. Но има и други видове страх, които не засягат живота ни. Може да изпиташ страх, когато се наложи да правиш презентация пред голяма група от непознати хора, въпреки че те няма да те изядат, както би направила мечката. Запитвал ли си се от какво точно се страхуваш в този момент?

НАСТОЯЩЕТО – НАЙ-ЦЕННОТО, КОЕТО ПРИТЕЖАВАМЕ

В училище получаваме основите на точните и хуманитарните науки, в университета се посвещаваме на по-строго дефинирани професионални теми, но никой не ни дава знания за това как да живеем тук и сега. Никой не ни учи на това какво означава да се грижим за себе си, да си даваме сами любов и уважение и как всичко това се отразява на връзката ни с околния свят, природата и другите хора. Учат ни, че ако имаме образование, титли и ни аплодират, само тогава ще бъдем приети, обичани и ценени. След 20 – 30 години си даваме сметка, че това никога не е бил Смисълът, и осъзнаваме, че сме имали време, но сме го пропилели.

Форма за поръчка на книгата "Питай Сърцето"